Диетолог посочи колко точно ядки трябва да ядем всеки ден
Странно, само че правилно: това, което хората наричат ядки, в действителност постоянно не е. Пример за това са фъстъците, които в действителност са бобови растения. Но бадемите, кашуто, кокосовите орехи, шам-фъстъците, макадамията и орехите също не са ядки, а семена на костилки. Но каквито и да са те, съгласно специалистите тези артикули са извънредно потребни за нас.
Проучванията демонстрират, че хората, които употребяват шепа ядки дневно, живеят по-дълго спрямо тези, които не ги ядат. От сурови до печени, кои ядки са най-здравословните и в какви количества би трябвало да се употребяват? Време е да разберем.
Експертите предлагат всекидневно да се ядат към 30 грама ядки. Просто казано, количеството би трябвало да бъде както следва (в единици):
Бадеми: 20-30
Бразилски орехи: 10
Кашу: 15
Лешник: 20
Макадамия: 15
Фъстъци: 40
Шам-фастък: 30
Орех: 10 (или 20 половини)
Какво съдържат различните типове ядки? Ето някои хранителни субстанции:
Бадеми: протеини, витамин Е и изключително калций.
Бразилски орех: доста фибри, както и най-хубавият източник на селен.
Кашу: мед, цинк, желязо.
Лешник: фибри, калий, фолиева киселина и витамин Е.
Макадамия: мононенаситени мазнини, тиамин, манган.
Фъстъци: богати на протеини.
Шам-фастък: протеин, калий, стерол, антиоксидант ресвератрол.
Орех: алфа-линолова киселина, омега-3, антиоксиданти.
За да се обезпечат оптимални изгоди за здравето, е по-добре да се вземат разнообразни типове ядки, споделят откривателите. Проф. Рейчъл Браун, диетолог, споделя: „ Ние предлагаме да смесите разнообразни типове ядки, с цел да увеличите изгодите за здравето. Така получавате здравословни мазнини и хранителни субстанции. Диетологът по въпросите на публичното здраве Розмари Стантън предлага да се изберат суровите и несолените ядки. Суровите ядки не са толкоз вкусни и трайни, колкото печените, само че в случай че човек обича единствено печени, тогава е по-добре да си купувате сурови и да ги приготвите вкъщи си.
„ Някои изследвания демонстрират, че в случай че готвите ядки при високи температури, те губят хранителни субстанции. Но в случай че го вършиме при ниски температури, загубите са незначителни ”, споделя още доктор Браун. Нейните наблюдения демонстрират, че свойствата за намаление на холестерола са почти идентични в суровите ядки и при печени при 140 градуса по Целзий.
Като предписание, ядките се съхраняват при стайна температура в херметически затворени контейнери и на мрачно място в продължение на няколко месеца. Това обаче не важи за всички. Ядки, богати на полиненаситени мазнини, като орехи, кедър и бразилски, би трябвало да се ядат бързо или да се съхраняват в ледник или даже във фризер, с цел да се подсигурява тяхната прохлада за дълго време, поучава доктор Браун.
Олиненаситените мазнини са мощно податливи на окислителни процеси. Поради това ядките стават граниви, което им дава противен усет и странна миризма.
Проучванията демонстрират, че тези, които постоянно ядат ядки, е по-малко евентуално да наддават на тегло, в сравнение с тези, които не ядат. Този артикул е в действителност богат на мазнини, само че те са „ здравословни ” мазнини (моно- и полиненаситени), като се изключи кокосовите орехи, които съдържат доста наситени, „ нездравословни ” мазнини, отбелязва доктор Стентън.
Ядките също са богати на фибри и протеини. Това значи, че те ни разрешават да се усещаме сити по-дълго, като предотвратяваме преяждането. И най-после, потреблението на ядки, както се оповестява от австралийски учени, понижава риска от сърдечни болести.
Яденето на ядки е положително за околната среда. През последните години, те са придобили неприятна известност, защото се счита, че тяхното развъждане изисква огромно количество вода. Това е частично правилно, изключително в тази ситуация с бадемите и кашуто. Въпреки това, доктор Браун отбелязва, че въпреки че ядките изискват доста течност за поникване, тези разноски не са сравними с количеството вода, което се изразходва за добитък.
Така специалистите предлагат да се ядат повече ядки, освен за нашето здраве, само че и за околната среда.
Източник: blitz.bg
